EMESIS И NAUSEA

Гаденето (nausea) и повръщането (emesis) са защитни рефлекси, чрез които организмът се предпазва от токсини и патогени. Те се регулират не от единен „команден център“, а от интегрирана невронна мрежа в мозъчния ствол, включваща area postrema (чифтна структура в продълговатия мозък на мозъчния ствол), nucleus tractus solitarii (съвкупност от неврони в продълговатия мозък. Телата на тези неврони образуват колона от сиво вещество в продълговатия мозък, а аксоните им формират нервен сноп, наречен солитарен тракт), nucleus dorsalis nervi vagi ( ядро ​​на n. vagus, разположено в продълговатия мозък вентрално спрямо дъното на четвъртото стомахче) и parabrachial nucleus (група ядра в дорзолатералната част на моста), както и висши структури като hypothalamus (център на вегетативната нервна система), amygdala (част от лимбичната система), insula (част от мозъчната кора, разположена дълбоко в страничната бразда) и cortex cingularis anterior (предна цингулатна кора).

В основата на тези защитни реакции стои оста „мозък–черва“, която представлява двупосочна комуникационна система между централната нервна система, автономната нервна система, ентеричната нервна система, гастроинтестиналния тракт, ендокринната система, имунната система и чревната микробиота. Мозъкът непрекъснато получава информация за механичното разтягане на гастроинтестиналния тракт, химичния състав на чревното съдържимо, наличието на токсини, възпаление или инфекция чрез аферентните влакна на nervus vagus и nervi splanchnici, както и посредством циркулиращите в кръвта хормони, цитокини и др. медиатори. В обратна посока централната нервна система регулира гастроинтестиналната моторика, стомашното изпразване, секрецията и висцералната чувствителност.

Особено значение в инициирането на еметичния рефлекс има area postrema, която се характеризира с липса на кръвно-мозъчна бариера, което ѝ позволява директно да контактува с циркулиращите в кръвта лекарствени вещества, токсини, хормони и възпалителни медиатори. Поради тази причина area postrema изпълнява функцията на централна хеморецепторна тригер зона. Получените сигнали се предават към nucleus tractus solitarii, който представлява основния интегративен център на еметичната система. Той обединява информацията от area postrema, аферентните влакна на nervus vagus, nervi splanchnici, вестибуларните ядра и висшите мозъчни структури, след което координира моторния отговор чрез проекции към nucleus dorsalis nervi vagi и други ядра на мозъчния ствол, активиращи диафрагмата, коремната мускулатура и горните отдели на гастроинтестиналния тракт.

Ключова роля играе area postrema: структура без кръвно-мозъчна бариера, която действа като хеморецепторна тригер зона – директно регистрира наличните в кръвта токсини, лекарства и хормони, като предава сигнали към nucleus tractus solitarii.

Възприемането на гаденето и активирането на емезис се осъществяват чрез взаимодействието на множество невротрансмитерни системи. Най-важният периферен медиатор на острото повръщане е серотонинът (5-хидрокситриптофан), който се освобождава от ентерохромафинните клетки на чревната лигавица при действие на цитостатици, радиация, токсини или възпалителни процеси. Активирането на серотониновите рецептори върху вагусовите аференти води до предаване на сигналите към nucleus tractus solitarii и area postrema. Невропептидът субстанция P, действащ чрез NK₁ рецепторите, има предимно централно значение и представлява ключов медиатор при забавеното химиотерапевтично индуцирано гадене и повръщане, като усилва активността на еметичната невронна мрежа независимо от първоначалния стимул.

Допаминергичната система също участва съществено в регулацията на еметичния рефлекс чрез D₂ рецепторите, локализирани предимно в area postrema. Тяхната активация повишава възбудимостта на централните еметични структури и обяснява антиеметичния ефект на допаминовите антагонисти. При кинетозата доминиращо значение имат хистаминергичната и холинергичната невротрансмисия, осъществявани чрез H₁ и M₁ рецепторите във вестибуларните ядра, което определя ефективността на антихистамините и антихолинергиците при този тип гадене.

През последните години значително внимание се обръща и на гастроинтестиналните хормони. Глюкагоноподобен пептид-1 (GLP-1) активира рецептори в area postrema, nucleus tractus solitarii и върху вагусовите аференти, като едновременно забавя стомашното изпразване и засилва вагусовата сигнализация, което обяснява честото развитие на гадене при лечение с агонисти на GLP-1 рецепторите. Холецистокининът също активира вагусовите аференти и допринася за усещането за ситост и гадене, докато грелинът проявява противоположен ефект, като ускорява гастроинтестиналната моторика и потиска еметичните сигнали. От друга страна, ендоканабиноидната система, медиирана чрез CB₁ рецепторите, функционира като естествен инхибитор на еметичната невронна мрежа, потискайки освобождаването на възбудни невротрансмитери.

Наред с невротрансмитерите, важна роля играят възпалителните медиатори, включително интерлевкин-1β, интерлевкин-6, тумор некрозис фактор-α и простагландините, които активират както периферните вагусови окончания, така и централните еметични структури. Следователно гаденето и повръщането не са резултат от действието на един единствен рецептор или невротрансмитер, а представляват крайния резултат от интегрираната активност на множество периферни и централни сигнални пътища, които конвергират към обща невронна мрежа в мозъчния ствол. Именно тази сложна организация обуславя необходимостта от комбиниран фармакологичен подход при профилактиката и лечението на различните форми на гадене и повръщане.

Автор: ФАРМАКОЗНАНИЕ.БГ

Източници на информация:

Zhong, W.; Shahbaz, O.; Teskey, G.; Beever, A.; Kachour, N.; Venketaraman, V.; Darmani, N.A. Mechanisms of Nausea and Vomiting: Current Knowledge and Recent Advances in Intracellular Emetic Signaling Systems. Int. J. Mol. Sci. 2021, 22, 5797. https://doi.org/10.3390/ijms22115797

https://en.wikipedia.org/wiki/Solitary_nucleus

https://en.wikipedia.org/wiki/Area_postrema

https://en.wikipedia.org/wiki/Dorsal_nucleus_of_vagus_nerve

https://en.wikipedia.org/wiki/Parabrachial_nuclei

https://en.wikipedia.org/wiki/Insular_cortex