ЛАКСАТИВИ: КЛАСИФИКАЦИЯ И ПРИЛОЖЕНИЕ ВЪВ ФАРМАКОТЕРАПИЯТА

Констипацията (запек) е често срещан проблем свързан със затруднено изхождане, обикновено по-малко от три пъти седмично. Причинитe за констипация са многобройни: стрес, заседнал начин на живот, липса на фибри в диетата, нарушена хомеостаза на чревната микробиота, метаболитен синдром, диабет, хипотироидизъм, неврологични увреждания, бременност, прием на опиоиди и други. Основни оплаквания при констипацията са: чувство за „блокаж“ на ректума, болка при изхождане, сухи и твърди изпражнения с формата на бучки.

Лаксативите са група медикаменти, които се използват за лечение на остра и хронична констипация, синдром на раздразненото черво, хемороиди,  както и преди диагностични или хирургични процедури (напр. колоноскопия или операция на дебелото черво). Освен това могат да бъдат включени в протоколите за антихелминтна терапия.

Според своя механизъм на действие лаксативите биват:

• средства, увеличаващи обема на фекалиите: (псилиум/хуск), метилцелулоза, карбоксиметилцелулоза.
• стимуланти на перисталтиката: бизакодил, натриев пикосулфат, антрахинони, рицин.
• осмотични лаксативи: манитол, глицерол, сорбитол, лактулоза, магнезиев сулфат, макрогол.
• емолиенти и лубриканти: докузат натрий, течен парафин.
• прокинетици: цисаприд и тегасерод.
• активатор на хлоридните йонни канали: лубипростон.
• гуанилат циклазни агонисти: линаклотид.

Псилиум: люспите от семената на бял живовлек (Plantago Isphagula) са естествен източник на растителни фибри. Фибрите абсорбират вода в червата, набъбват, образуват гелообразна маса и улесняват дефекацията, като имат омекотяващо действие.  Използват се при лечение и контрол на хронична констипация, хемороиди, захарен диабет тип 2 (забавят абсорбцията на глюкоза), хиперхолестеролемия и диария (абсорбира излишната течност в червата). Приема се по 1-2 ч.л. преди храна с 200мл вода. Приемът на псилиум с други лекарства може да забави тяхната абсорбция. Да се приема 1-2 часа след приема на други лекарства.

Бизакодил: В исторически план се използва от 1950 година за лечение на констипация като локално действащ лаксатив. Принадлежи към групата на дифенилметана и се абсорбира в много ниска степен перорално и ректално, тъй като се хидролизира от естеразите на чревната мукоза  до активния метаболит bis-(phydroxyphenyl)-pyridyl-2-methane (BНРМ). Бизакодилът предизвиква прокинетичен ефект, като стимулира гастро-интестиналния мотилитет и секреторен ефект, като индуцира секреция в червата и редуцира абсорбцията на вода от чревния лумен. При приемане на високи дози съществува риск от загуба на течности и електролити, най-вече калий. Да не се приема  едновременно с други лекарства, които имат калий понижаващи свойства (напр. диуретици). В аптечната мрежа се прилага в таблетна форма с еднократна доза 5мг и под формата на супозитории от 5мг и 10 мг. При възрастни, перорално се приема от 5 до 10мг на ден, вечер, преди сън, а ректалното приложение включва еднократно поставяне на 1 супозитория на ден от 10мг за незабавен ефект.

Натриев пикосулфат: локално действащ лаксатив от триарилметановата група, който се подлага на бактериална трансформация до активния метаболит BHPM, подобно на бизакодила (метаболизъм). Ефектите са аналогични: прокинетични и секреторни. При приемане на високи дози могат да се наблюдават воднисти изпражнение, загуба на течности и електролити и коремни болки. Може да се открие в аптеката под формата на таблетки от 5мг и като перорални капки с концентрация 7,5мг/мл.

Антрахинонови гликозиди: антрахиноните представляват трипръстенна ароматна система, като на 9-то и 10-то място фигурират кето групи. Хидроксиантрахиноните са биологично активни вещества с растителен произход и известен лаксативен ефект. Те са изолирани от растения като Cassia angustifolia (Сена), Rhamnus purshiana (зърнастец), Rheum officinale (ревен) и Aloe vera (алое). Антрахиноните се срещат в природата под формата на гликозиди, т.е. към ароматната структура (която е агликон) има асоцииран „захарен остатък“. Попаднали в гастроинтестиналния тракт, гликозидите се хидролизират под действието на бактериалните ензими, което води до освобождаване на агликона и активиране на неговите фармакологични ефекти.

• сенозид А и В (изолират се от листа на Сена): Сенозидите са О-гликозиди с ди-антронова агликонова структура. Те се биотрансформират от чревната микробиота до активните метаболите реинантрон и реин. Установено е, че реинантрона индуцира експресията на циклооксигеназа 2  (COX2), което води до завишени нива на простаглендин Е2 (PGE2) и редуцинара експресия на аквапорин 3 по чревния епител на дебелото черво. Всичко това води до блокирана реабсорбция на вода от чревния лумен и увеличаване на водното съдържание на изпражненията. В допълнение реинът възмужда субмукозните ацетилхолинови неврони, което води до пренос на хлоридни аниони в интестиналния лумен и привличане на още вода в червата.
• алоин: aлоинът е диастереоизомерна смес от алоин A (барбалоин) и алоин B (изобарбалоин), които имат сходни свойства. Представлява съединение с горчив вкус и жълто-кафяв цвят, откривано в ексудата на поне 68 вида алое в концентрации до 6,6% от сухото тегло на листата (което съставлява между 3% и 35% от общото количество ексудат).
• установено е, че коренищата на ревенът съдържат реин, емодин, хризофанол и сенозиди.

В аптечната мрежа могат да се намерят множество хранителни добавки с лаксативен ефект, основаващи се на билкови смеси съдържащи антрахинони с лаксативен ефект. Примерни комбинации са:

• хранителни добавки съдържаши корен от ревен.
• екстракт от сена лист;
• смес от: Зърнастец (екстракт от кора), Американски орех (кора), Копър (семена), Малина (лист), Джинджифил (корен), Мента (лист).
• смес от: зърнастец, алое вера, сладък корен, сена, мента и джинджифил;

Осмотичните лаксативи действат чрез привличане на вода в дебелото черво, което омекотява изпражненията и увеличава обема. Този ефект се постига чрез увеличаване на концентрацията на неабсорбиращи се вещества в дебелото черво, което създава осмотичен градиент, водещ до увеличаване на водното съдържание в интестиналния лумен. Лактулозата е дизахарид, който не се разгражда от ензимите в тънките черва и достига неразградена в колона. Чревните бактерии преработват лактулозата до нискомолекулни органични киселини, които подкиселяват средата и увеличават обема на чревното съдържимо. Това води до стимулиране на перисталтиката и оформяне на меки изпражнения. Освен като лаксатив, се използва при профилактика и лечение на чернодробна енцефалопатия при чернодробна недостатъчност (портална системна енцефалопатия).

Докузат натрий  е анионно повърхностно активно вещество, което намира широко приложение в медицината, козметиката и хранително-вкусовата промишленост. В медицината се използва като слабително средство и за отстраняване на ушна кал. В хранително-вкусовата промишленост намира приложение като емулгатор и стабилизатор. В козметиката се използва като омокрящо средство и детергент.

Други лаксативни продукти, които могат да се открият в аптеката са:

• ефервесцентни супозитории.
• плодови сиропи от смокиня и слива с добавени масло от мента и копър.
• слабителни конфитюри.
• слабителни шоколади с листа от сена на прах.
• глицеринови супозитории.
• слабителни бонбони с магнезиев хидроксид.
• микроклизми за деца с глицерол, макрогол или мед.
• готови разтвори за клизма.

Източници на информация:

https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/constipation/symptoms-causes/syc-20354253

https://www.pharmacologyeducation.org/laxative-drugs

Schiller, L.R. (2001), The therapy of constipation. Alimentary Pharmacology & Therapeutics, 15: 749-763. https://doi.org/10.1046/j.1365-2036.2001.00982.x

Bashir A, Sizar O. Laxatives. [Updated 2024 Jan 30]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2025 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK537246/

Corsetti M, Landes S, Lange R. Bisacodyl: A review of pharmacology and clinical evidence to guide use in clinical practice in patients with constipation. Neurogastroenterol Motil. 2021 Oct;33(10):e14123. doi: 10.1111/nmo.14123. Epub 2021 Mar 9. PMID: 33751780; PMCID: PMC8596401.

https://karger.com/pha/article-abstract/14/Suppl.%201/30/267492/Pharmacokinetics-and-Metabolism-of-Anthraquinone?redirectedFrom=PDF

https://onlinelibrary.wiley.com/doi/epdf/10.1002/med.21391

Автор: ФАРМАКОЗНАНИЕ.БГ