HYPERTHERMIA (ХИПЕРТЕРМИЯ)

Хипертермията представлява патологично повишаване на телесната температура, при което терморегулаторният център в хипоталамуса функционира нормално, но организмът не е в състояние да елиминира излишната топлина. В този смисъл хипертермията не е активно регулиран процес, а резултат от дисбаланс между топлопродукцията и топлоотдаването. За разлика от треската, не се дължи на пирогени и протича без повишение на зададеното генетично ниво (set point) около 37°C. Клинично значима хипертермия обикновено се наблюдава при телесна температура над 40–41°C и се разглежда като спешно и потенциално животозастрашаващо състояние.

Поддържането на постоянна телесна температура е резултат от баланса между процесите топлопродукция и топлозагуба:

• Топлопродукцията се дължи на процесите: мускулна активност, базален метаболизъм, хормонална регулация (тироидни хормони, катехоламини) и хранене.
• Топлоотдаване: отдаването на топлина е физически процес, който се извършва главно през повърхността на кожата (радиация, конвекция, провеждане и изпарение).

При нормални условия повишаването на телесната температура активира механизми на охлаждане. При хипертермия обаче тези механизми не успяват да компенсират излишната топлина.

Патофизиология на хипертермията: обикновено хипертермията се дължи на:

• Прекомерна топлопродукция: наблюдава се при интензивно физическо натоварване, хиперметаболитни състояния и лекарствено-индуцирана мускулна ригидност. Повишената метаболитна активност води до увеличено производство на топлина, което надвишава капацитета за топлоотдаване.
• Нарушено топлоотдаване: топлоотдаването може да бъде ограничено при: висока околна температура и влажност, дехидратация и след прием на лекарства с антихолинергичен ефект, които потискат потната секреция.

В клиничната практика най-често се наблюдава комбинация от повишена топлопродукция и намалено топлоотдаване. Продължителното повишаване на телесната температура води до денатурация на структурни и ензимни протеини, нарушаване на клетъчния метаболизъм и прогресивна мултиорганна дисфункция засягаща централната нервна система, бъбреците, черния дроб и хемостатичната система. 

Класификация на хипертермията:

• топлинно-индуцирана хипертермия: топлинният удар представлява най-тежката форма на хипертермия и се дължи на високата температура на околната среда. Телесната температура надхвърля 40–41°C и се наблюдават тежки неврологични симптоми като обърканост, делириум, гърчове или кома. Нарушаването на терморегулацията е пълно, а смъртността остава висока дори при своевременно лечение.
• лекарствена хипертермия: приемът на опредлени лекарства може директно или индиректно да наруши терморегулацията. Напр. медикаменти с антихолинергичен ефект потискат потната секреция и ограничават топлоотдаването: атропин, скополамин, амитриптилин, тиоридазин, дименхидринат, солифенацин и др. Важно: Антихолинергичните лекарства потискат потната секреция чрез блокиране на мускариновите рецептори в екринните потни жлези, което ограничава основния механизъм за топлоотдаване и повишава риска от хипертермия. При неправилен прием на определени лекарства може да възникне серотонинов синдром, който се характеризира с прекомерна серотонинергична активност и води до невромускулна хиперактивност и хипертермия нечувствителна към антипиретици. Лекарствени комбинации с риск от развитие на серотонинов синдром са: сертралин+трамадол; пароксетин+трамадол; венлафаксин+суматриптан; амитриптилин+трамадол и др. Субстанции като кокаин, метаамфетамин и диетиламид на лизергиновата киселина увеличават топлопродукцията и намаляват топлоотдаването, което води до хипертермия.
• малигнена хипертермия: малигнената хипертермия е рядко, но изключително тежко генетично обусловено състояние, което се провокира от определени анестетици (халотан, енфлуран) и деполяризиращи миорелаксанти (напр. сукцинилхолин). Механизмът включва рязко освобождаване на значителни количества калциеви йони от саркоплазмения ретикулум, водещо до масивен хиперметаболизъм, мускулна ригидност и бързо покачване на телесната температура.

Клинични прояви и усложнения на хипертермията включват: тахикардия, хипотония, обърканост, гърчове и кома. Лечението на хипертермията се базира преди всичко на бързо отстраняване на причината и активно охлаждане на пациента. За разлика от фебрилитета, антипиретиците нямат място в терапията на хипертермията. При малигнена хипертермия анестезията се прекратява и се инжектира дантролен, който блокира освобождаването на калций в саркоплазмения ретикулум на скелетната мускулатура.

Автор: ФАРМАКОЗНАНИЕ.БГ

Източници на информация:

Патофизиология, учебник за студенти от специалностите „Фармацевт“, и „Рехабилитатор и Ерготерапевт“ от Медицински университет под редакцията на проф. Александър Стойнев, издателство „Симелпрес“-2011, София

Учебник „Основи на физиологията на човека“ второ издание, 2023; автор: Татяна Аврамова; издателство АРСО;