КОЖА: УСТРОЙСТВО И ФУНКЦИИ

Кожата (cutis), представлява около 8% от общата телесна маса, като повърхността й варира от 1,5 до 2 м² зависимост ръста и теглото на човека. Дебелината на кожата варира от 1 до 4 мм. Външният вид и устройството на кожата зависят от възрастта и са пряко отражение на здравословното състояние на човека. Начинът на хранене, приемът на алкохол, тютюнопушенето и хроничните заболявания като диабет, цироза, хепатит и др. дават пряко отражение върху състоянието и функционирането на кожата. Кожата се състои от две основни части: повърхностно разположен епидермис (epidermis) и лежаща под него дерма (dermis), като между епидермиса и дермата е разположена базална мембрана. Подкожният слой се нарича хиподерма (hypodermis) и е изграден предимно от мастна тъкан,  която в различните части на тялото има различна дебелина.

Епидермисът е изграден от покривен многослоен плосък епител. Той е най-дебел в зоната на петите и най-тънък при клепачите и устните. В епидермиса са разположени 4 вида клетки: кератиноцити (95% от всички клетки), меланоцити, клетки на Лангерханс и клетки на Гранстейн (участват в имунната защита на организма). Характерното за епидермиса е, че в него няма кръвоносни съдове.

Епидермисът се състои от следните слоевве:   

1. Stratum basale (базален слой).
2. Stratum spinosum (спинозен слой).
3. Stratum granulosum (гранулозен слой).
4. Stratum lucidum (блестящ слой).
5. Stratum corneum

Базалният слой (Stratum basale) е най-дълбоко разположен и лежи върху базалната мембрана на границата с дермата. Характерните клетки за този слой са: кератиноцити (базални клетки), меланоцити, клетки на Лангерханс и клетки на Меркел. Кератиноцитите се делят митотично и постепенно биват изтласквани към по-горните слоеве на епидермиса. Кератиноцитите постепенно преминават през процес на диференциация, който накрая завършва с образуването на вроговени клетки в най-повърхностния рогов слой на кожата. Меланоцитите имат дълги разклонени израстъци, които навлизат между клетките на базалния и спинозния слой на епидермиса. Тяхната основна функция е да синтезират естествения пигмент на кожата-меланин. Меланинът се синтезира чрез ензимна активация на тирозиназата от субстрата тирозин и се складира в меланозомите, които представляват сферични клетъчни органели. Меланозомите се транспортират по разклонените израстъци на меланоцитите и се прехвърлят в съседните кератиноцити, където пигмента меланин се струпва около клетъчното ядро, осигурявайки зашитата му от слънчевата енергия. Различията в цвета на кожата на различните индивиди и раси се дължи на съдържанието на меланин в епидермиса, чиято концентрация зависи от активността на меланоцитите, а не от техния брой в кожата. Редица хормони и биологично активни вещества повлияват меланогенезата. Напр.  високите нива на естрогени и прогестерон по време на бременност водят до стимулиране на синтеза на меланин. Клетките на Лангерханс са антиген-представящи макрофаги (клетки на имунната система), които представляват 3 до 6% от клетките на епидермиса и участват в имунния отговор спрямо различни патогени. Клетките на Меркел са механорецептори, до които достигат сетивни нервни влакна.

Спинозният слой е съставен от 5 до 15 реда полигонални, удължени към повърхността клетки, свързани помежду си с междуклетъчни мостчета дезмозоми.

Гранулозният слой е изграден от 3 до 5 реда слабо приплеснати клетки, съдържащи гранули кератохиалин.

Блестящият слой на епидермиса е изграден от 3 до 4 реда клетки почти изгубили ядрата си. Този слой е типичен за дебелата, неокосмена кожа по дланите и ходилата.

Най-повърхностият рогов слой се състои от множество прилепени вроговени клетки без клетъчни ядра, като цитоплазмата им е изпълнена с кератин и въздух. Междуклетъчните пространства са запълнени с гликолипиди, а повърхността на вроговените клетки с липиди – по тази причина липидо-разтворимите субстанции имат по-добра и бърза резорбция през кожата за разлика от водоразтворимите. Най-външните слоеве на епидермиса се излющват спонтанно, което е най-видимо по кожата на главата под формата на пърхот.

Дермата е изградена предимно от два слоя (външен папиларен и вътрешен ретикуларен) и се състои от съединителна тъкан. Папиларният слой е ясно ограничен от епидермиса посредством базалната мембрана. Той е богато кръвоснабден и има „изхранваща“ функция спрямо епидермиса. Тази част от дермата е изградена от хлабава съединителна тъкан, като включва множество колагенови влакна. В папиларния слой са локализирани множество сетивни рецептори, а преобладаващите клетки са фибробласти, фиброцити, макрофаги и др. Харекторното за този слой е, че образува множество папили, които се вдават в епидермиса, като в зоната на дланите и ходилата се подреждат в специфични гребенчета, които образуват индивидуални рисунки по кожата. Ретикуларният слой е изграден основно от масивни колагенови влакна, които са предимно успоредни на кожната повърхност.

Хиподермата (подкожната мастна тъкан) представлява най-дълбоката част на кожата и е изградена от адипоцити – мезенхимни клетки изпълнени с липиди. Хиподермата има различна дебелина в различните зони на тялото, като е най-изразена в областта на гърдите, корема и седалището. Нейните основни функции са да служи като енергиен резерв за тялото и да осигурява термоизолация.

Кожни придатъци

• потни жлези: потните жлези биват два вида според начина на секреция: мерокринни и апокринни. Мерокринните жлези са прости туболозни жлези, които се намират по цялото тяло. Най-разпространени са по дланите, стъпалата, главата и сравнително най-беден на потни жлези е гърбът. Апокринните жлези се развиват при настъпване на полова зрялост. Разполгат се в определени части на тялото: подмишници, гърди, големи срамни устни и венериното възвишение. Отделената от тях пот съдържа вещества, които бързо се разлагат от бактериите и се получават субстанции със спежифична миризма.
• мастни жлези: разполагат се във всички части на тялото без дланите и стъпалата. Те имат изходни канали, които се отварят в космената торбичка или на повърхността на кожата. Клетките на каналчетата, които съдържат много липиди се разрушават, при което се отделя мастният секрет натрупан в тях. Секретът на мастните жлези смазва космите и епидермиса, като ги предпазва от напукване, изсъхване и от неблагоприятното действие на бактериите.
• нокти: ноктите са рогови образувания, които покриват крайните части на пръстите на ръцете и краката, където са струпани голям брой нервни окончания.
• косми: космите покриват цялото тяло с изключение на дланите, ходилата и устните. Всеки косъм е изграден от корен, разположен в дермата и стъбло (ствол), което излиза над кожната повърхност. Космите предпазват тялото от загуба на топлина и служат като механична бариера предпазваща епидермиса.

Функции на кожата:

• защитна функция: роговият слой на епидермиса предпазва от загуба на вода и защитава тялото от навлизането на патогени и ограничава резорбцията на вещества от външната среда. Меланинът в епидермиса предпазва кожата от вредното влияние на слънчевата радиация.
• терморегулаторна функция: основната част от топлооблена на тялото протича през кожата. Чрез потоотделянето се контролира повърхностната температура на тялото. Космите като кожни придатъци също предпазват тялото от загуба на топлина. Мастната тъкан в хиподермата служи като изолатор, който е лош проводник на топлина.
• имунна функция: дермата е богата на множество имунни клетки, които осигуряват първичната защита на тялото спрямо навлезли бактерии и вируси. В кожата се синтезира витамин D, който допринася за обмяната на калций и фосфор в тялото, както и повлиява правилното функциониране на имунната система.
• сетивна функция: в кожата има рецептори за топло, студено, допир, натиск и болка. Чрез тези възприятия тялото се адаптира към промените във външната среда.
• резервоарна функция: кожните кръвоносни съдове могат да съхраняват до 1 литър кръв при максималното им разширяване.
• отделителна функция: чрез секрета на потните и мастните жлези се отделят крайни продукти от обмяната на веществата, вкл. и на лекарствата.
• дихателна функция: макар и незначителна за човешкото тяло, кожата осъществява обмен на кислород и въглероден диоксид през своята повърхност.

АВТОР: ФАРМАКОЗНАНИЕ.БГ

Източници на информация:

• Учебник „Дерматология и венерология“, Медицинско издателство АРСО, трето издание, 2023 година,  под редакцията на Никола Ботев Златков и Николай Константинов Цанков.
• Учебник „Основи на физиологията на човека“, Медицинско издание АРСО, второ издание, 2023 година, автор: Татяна Аврамова