РОЗОВО МАСЛО: ИСТОРИЯ И ПРИЛОЖЕНИЕ
Етеричното розово масло е продукт, който се извлича посредством двойна водна дестилация на току-що набрани розови цветове. Розовото масло намира приложение в парфюмерията, козметиката и медицината. Основните фармакологични свойства на розовото масло са: анксиолитичен ефект, антисептично действие, лаксативен ефект, понижава симптомите на дисменорея, анти-ейдж ефект и антиоксидантен ефект. Основните биологично активни вещества, които са идентифицирани в розовото масло са: гераниол, нерол и цитронелол.
Най-старото известно историческо доказателство за употребата на рози съществува от минойската цивилизация. Върху разкритите стенописи от двореца в Кносос е запазена рисунка на роза датирана около 3700 г. пр. н.е. Останки от розови венци са открити и в некропол във Фаюм, Долен Египет, датиран около 1-ви век сл. н.е. Изображения на рози са открити и в стенописи на древния град Помпей. Най-старият ботанически опис на розите е направен от Теофраст (около 300 г. пр. н.е.). Римският учен Плиний дава подробно описание на 12 вида рози, като включва и информация за климатичните им изисквания за отглеждане. За първи път розовата вода е спомената като продукт от Ибн Халдун, според който провинцията Фаристан в Иран е била длъжна да дава годишен дар от 30 000 бутилки розова вода на халифа в Багдад (810-817 г.). Най-вероятно, през десети век, маврите пренасят технологията за производство на розова вода в Испания. Предполага се, че дестилацията на розово масло възниква успоредно в Европа и арабския свят, като Джеронимо Роси от Равена е първият, който постига дестилация на розово масло в Европа през 1574 година. Розовото масло бързо набира популярност, като Иран става основен производител до края на 17-ти век. Отглеждането на рози за парфюми се разпространява на изток и запад от Персия, за което свидетелства фактът, че думата „aettr“ е заета от турците и на фарси означава мазнина. В края на 17-ти век турски търговци въвеждат розопроизводството в провинция Румелия (включваща и части от днешна България), което води до създаването на насаждения с Rosa Damascena и Rosa Alba. Първите сведения за търговия на розова вода на Одринския пазар датират от 1650 година, като се смята, че тя е произведена в района на Казанлък, Карлово и Стара Загора. През 1680 година от Турция е пренесена за първи път примитивна розоварна (гюлапски казан), което дава началото на двойната дестилация и произовдството на розово масло по нашите географски ширини. След Освобождението са построени множество розоварни от местни розотърговци и чуждестранни индустриалци. През 1902г. Слави Митов от Карлово и французинът Пиер Шер построяват първата дестилерия за розово масло с парно загряване. Няколко години по-късно братя Бацурови построяват с помощта на френски капитали модерна розоварна в село Кърнаре, която през 1908 година обработва над 700 00 кг розов цвят. (източник на информация Музей на Розата, гр. Казанлък).
Събраният цвят след розоберитба се поставя в медни казани и се смесва с вода, като към 15 кг розов цвят се налива 60 литра чиста вода. Под казана се запалва тих огън, като след около час сместа завира. Розовата вода тече на тънка струя и се събира в гюлапски шишета, чиято вместимост е около 8 литра. Събраната течност се връща отново в казан за повторно преваряване и вторичния дестилат се събира в шишета наречени „сюрия“. Там розовото масло изплува над розовата вода и много внимателно се отделя с пипета и съхранява в конкуми и мускали за розово масло. За получаването на 1 кг розово масло са необходими 3000-3500 кг розов цвят от Rosa Damascena и 5000 кг от Rosa Alba. Произведеното количество розово масло се измерва със специална единица мускал, като 1 мускал е равен на 4,9844 грама. (източник на информация Музей на Розата, гр. Казанлък).
Розовото масло съдържа повече от 275 макро и микро компонента. Осовните химични компоненти са ацикличните монотерпенови алкохоли: гераниол (до 75%), цитронелол (20%) и нерол (20%). Въпреки че кетонът β-дамасценон е с концентрация под 1%, той е изключително важен, тъй като на него се дължи приятният аромат на розовото масло.
Розовото масло намира приложение в съвременната парфюмерия и козметика. Съществуват множество български брандове произвеждащи козметика на базата на розовото масло: розова вода, сапуни за тяло, тоалетни млека, анти-ейдж кремове за лице, лосиони за тяло и др. Розовото масло се използва и в хранително-вкусовата промишленост за произовдството на захарни изделия, като локуми, мармалади, ликьори, шоколади и др.
Розовото масло намира приложение и в съвременната медицина. Всеизвестен факт е, че то проявява лаксативен ефект и се използва за умерени симптоми на констипация. Не случайно се появяват все повече варианти на пробиотици комбинирани с розово масло, които се използват за регулация на гастро-интестиналната перисталтика. Според научни проучвания, инхалационната терапия с розово масло води до облекчаване на болезнените симптоми на дисменорея. Също е установено, че използването на Rosa damascena като ароматерапия, оказва положително влияние върху намаляването на тревожността и подобрява качеството на съня при пациентите. (https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC10758878/#sec3) Голяма част от фармакологичните ефекти на розовото масло все още са на ниво предклинични проучвания: антиоксидантен ефект, антибактериален и противовирусен ефект, противовъзпалителен ефект, антидиабетен ефект и противотуморен ефект. Тепърва има нужда от множество проучвания изясняващи механизмите на действие на розовото масло и вкарването му като потенциален терапевтик в съвременната медицина.

Розовото масло или така нареченото „течно злато“ е емблематичен символ на България и намира приложение както в козметиката, парфюмерията и хранително-вкусовата индустрия, така и в медицината. Есенциалното розово масло принадлежи към групата на етеричните масла, които проявяват множество фармакологични ефекти и тепърва има нужда от изучаването на неговите лечебни свойства. Ако искате да научите повече за Rosa damascena и нейната роля в културното и индустриално развитие на България, може да посетите Музея на Розата в град Казанлък.
Автор: ФАРМАКОЗНАНИЕ.БГ
Източници на информация:
Музей на Розата, гр. Казанлък
Wang H. Beneficial medicinal effects and material applications of rose. Heliyon. 2023 Dec 10;10(1):e23530. doi: 10.1016/j.heliyon.2023.e23530. PMID: 38169957; PMCID: PMC10758878
Rosa Damascena pharmacological effects and therapeutic use, Nadejda Tzoneva-Tyutyulkova, MD, PhD
https://www.roseoilbulgaria.com/bg/rozovo-proizvodstvo-balgaria-istorija.html
https://videleaf.com/wp-content/uploads/2022/12/Rose-Oil-%E2%80%93-Biological-Effects-and-Application-in-Alternative-and-Conventional-Medicine.pdf
Dinçoğlu AH, Rugji J. Use of rose oil in probiotic fermented whey as a functional food. J Food Sci Technol. 2021 Jul;58(7):2705-2713. doi: 10.1007/s13197-020-04778-8. Epub 2020 Sep 16. PMID: 34194106; PMCID: PMC8196138.