АНТИПСИХОТИЦИ

Антипсихотичните лекарства (известни още като невролептици) се използват основно за лечение на шизофрения, но са ефективни и при други психотични състояния, включително маниакални състояния с психотични симптоми като величие, параноя и халюцинации, както и делириум. Използването на антипсихотични медикаменти включва трудно балансиране между ползата от облекчаване на психотичните симптоми и риска от различни тревожни странични ефекти. Антипсихотичните лекарства не са излекуващи и не елиминират хроничното разстройство на мисленето, но често намаляват интензивността на халюцинациите и заблужденията и позволяват на човека с шизофрения да функционира в подкрепяща среда. Шизофренията е специфичен тип психоза (тоест психично разстройство, причинено от някакво вродено нарушаване на функционирането на мозъка). Тя се характеризира с заблуждения, халюцинации (често под формата на гласове) и нарушения на мисленето или речта. Това психично разстройство е често срещано, като се среща при около 1 процент от населението. Заболяването обикновено засяга хората в края на юношеството или началото на възрастната им същност и е хронично и инвалидизиращо разстройство. Шизофренията има силен генетичен компонент и вероятно отразява някаква основна биохимична аномалия, вероятно дисфункция на мезолимбичните или мезокортикалните допаминергични невронни пътища.

Антипсихотиците от първа генерация са антагонисти на допаминовите рецептори и са известни като типични антипсихотици. Антипсихотиците от втора генерация са антагонисти на серотониновите и допаминовите рецептори и  се наричат атипични антипсихотици.

Всички антипсихотични лекарства от първа генерация и повечето от втора генерация блокират допаминови рецептори в мозъка и периферията. Клиничната ефективност на типичните антипсихотични лекарства е тясно свързана с тяхната относителна способност да блокират D2 рецепторите в мезолимбичната система на мозъка. Действията на антипсихотичните лекарства се антагонизират от агенти, които повишават синаптичните допаминови концентрации (напр. леводопа и амфетамини) или имитират допамин на постсинаптични свързващи места (напр. бромокриптин). Повечето от антипсихотиците от втора генерация изглежда оказват част от уникалното си действие чрез инхибиране на серотониновите рецептори (5-HT), особено 5-HT_2A рецепторите. Така например клозапин има висока афинитет към D1, D4, 5-HT2, мускаринови и α-адренергични рецептори, но е също и слаб антагонист на допаминовите D2 рецептори. Рисперидон блокира 5-HT2_A рецепторите в по-голяма степен, отколкото D2 рецепторите, както и оланзапин. Антипсихотикът от втора генерация, арипипразол, е частичен агонист на D2 и 5-HT_1A рецепторите, както и блокер на 5-HT_2A рецепторите. Кветиапин блокира D2 рецепторите по-силно от 5HT_2A рецепторите. Антипсихотичните лекарства от втора генерация  предизвикват по-малко екстрапирамидни нарушения в сравнение с тези от първа генерация, но са свързани с по-висок риск от развитие на метаболитни странични ефекти като диабет, хиперхолестеролемия и увеличаване на теглото. Лекарствата от втора генерация изглежда дължат своята уникална активност на блокирането както на серотонинови, така и на допаминови рецептори (и вероятно други рецептори). Всички антипсихотици от втора генерация показват ефективност, която е еквивалентна на, и понякога надвишава, ефективността на антипсихотиците от първа генерация.  Приблизително 20% от пациентите със шизофрения не биват повлиявание от терапията с   антипсихотици от първа и втора генерация. За тези пациенти, клозапинът е показал ефективност с минимален риск от екстрапирамидни нарушения. Въпреки това, неговото клинично използване е ограничено до рефрактерни пациенти поради сериозни странични ефекти. Клозапинът може да предизвика потискане на костния мозък, припадъци и сърдечно-съдови странични ефекти. Рискът от тежка агранулоцитоза налага често наблюдение на броя на белите кръвни клетки.

Антипсихотични действия:

Всички антипсихотични лекарства могат да намалят халюцинациите и заблужденията, свързани със шизофренията (т. нар. „позитивни“ симптоми), като блокират допаминовите рецептори в мезолимбичната система на мозъка. „Негативните“ симптоми, като притъпено настроение, анхедония (неспособност да се изпитва удоволствие от обикновено приятни стимули), апатия и нарушено внимание, както и когнитивни нарушения, не са толкова податливи на терапия, особено с антипсихотиците от първа генерация. Много антипсихотици от втора генерация, като клозапин, облекчават негативните симптоми до известна степен. Всички лекарства също имат успокояващ ефект и намаляват спонтанното физическо движение.

Екстрапирамидни ефекти (ЕПЕ): Дистонии (удължени контракции на мускулите, водещи до усукани, изкривени пози), симптоми, наподобяващи паркинсонизъм, акатизия (моторно безпокойство) и тардивна дискинезия (неволни движения на езика, устните, шията, стъблото и крайниците) могат да се появят при хронично лечение. Блокирането на допаминовите рецептори в нигростриалния път вероятно води до тези нежелани симптоми. Антипсихотиците от втора генерация показват по-нисък процент на тези симптоми.

Антиеметични ефекти: С изключение на арипипразол, повечето антипсихотични лекарства имат антиеметичен ефект, който се медиира чрез блокиране на D2 допаминовите рецептори на хеморецепторната зона на медулата.

Антихолинергични ефекти: Някои антипсихотици, особено тиоридазин, хлорпромазин, клозапин и оланзапин, предизвикват антихолинергични ефекти, включително замъглено зрение, сухота в устата (с изключение на клозапин, който увеличава слюноотделянето), объркване и инхибиране на гладката мускулатура на храносмилателната и отделителната система, което води до запек и задържане на урина. Тази антихолинергична способност може да помогне за намаляване на риска от ЕПЕ с тези агенти.

Други ефекти: Блокирането на α-адренергични рецептори причинява ортостатична хипотония и замайване. Антипсихотиците също така променят механизми за регулиране на температурата и могат да предизвикат пойклотермия (състояние, при което телесната температура варира с околната среда). В хипофизата, антипсихотиците блокират D2 рецепторите, водейки до увеличение на освобождаването на пролактин. Антипсихотиците от втора генерация са по-малко вероятно да предизвикат увеличаване на пролактина. Уседналостта настъпва при тези лекарства, които са мощни антагонисти на H1-хистаминовите рецептори, включително хлорпромазин, оланзапин, кветиапин и клозапин. Сексулната дисфункция също може да се появи при антипсихотиците поради различни специфики на рецепторното свързване.

АВТОР: ФАРМАКОЗНАНИЕ.БГ